Хотели в Порто
Вторият по големина град в Португалия, Порто – е разположен в устието на река Рио Доуро, а старите му квартали се разпростират по скалистия бряг на север. Тъй като де факто Порто е столицата на Севера, той е средище на пътната и железопътна система на региона. Точно поради това няма как да не минете през града при всяко пътуване до северната част на страната. Това е значително атмосферно място, което е почти дикенсово отчасти. Заслужава си да отделите няколко дни на града или повече, ако планирате да опознаете малките пристанищни къщички във Вила Нова де Гайя, която е отвъд реката. Бреговете северно и южно от Порто са изящни повече за местните жители, отколкото за туристи. Красивият град Вила До Конде – 45 минути на север, Ви дава възможност да разберете какво се задава като се отправите към Мино.
Последният е може би един от най-атрактивните градове в региона. Той е разположен на спокойния приток на Рио Тамега – първото от прекрасните разклонения на Доуро. Тук влакът се движи нагоре по долината от главната станция Ливрацео, която е на около 60 км от Порто. Малко след Ливрацео обаче линията завива на юг, за да достигне до Рио Доуро и след това се отправя нагоре. Средна точка е търговският пристанищен град и туристически център Песо да Регуа. Той е столицата на провинцията Алто Доуро ( Горен Доуро). Градът е също отправна точка на ЖП линията Корго, която отива до Вила Реал в Трас-ос-Монтес. Южно от Регуа едно малко отклонение ще Ви отведе в прекрасния поклоннически бароков град Ламего. Той е родината на подобните на шампанско вина на Португалия – Рапосейра, и очарователните църкви и исторически сгради в този непознат район.
Отвъд Регуа започва Тера Куенте (топла земя), където пейзажът става все по-забележимо средиземноморски. Оттук по-лесно можете да видите характерните терасовидни лозя на Доуро. Те са най-красиви през август, с узрялото грозде, и през септември, когато е започнало събирането на реколтата и листата придобиват красиви нюанси на златистото и червеното. Регуа също бележи точката, в която ЖП линията на Доуро се превръща от добър в страхотен път. Оттук нататък тя е много близо до реката, врязвайки се в скалите и кръстосвайки водата по поредица от крехки мостове. От железопътния възел на Туа – малко по-далеч на изток, вагоните трудно се изкачват от живописна долина Туа до Миранела в Трас-ос-Монтес. Основната линия върви покрай реката чак до крайната си точка Покино, макар че река Доуро може да продължи в Португалия, тя завива към границата на Барса д'Алва. Въпреки това, следвайки най-горното течение на португалски Доуро е невъзможно по пътя извън Пинхао, с N222, който най-накрая променя посоката си на юг от реката, за да достигне до изключителната колекция на открито от палеолитни скални гравюри. Тази колекция се намира близо до обикновения град Вила Нова де Фоз Коа.